Съкровището на Вълчан войвода


Любопитно

Легенда разказва и за златна колесница на Александър Македонски в пещерите край Момин камък


Доцент Ангел Калинов, който от години оглавява катедрата по генетика към ВСИ – Пловдив, твърди че таен подземен тунел прекосява цяла България. Доцентът уверява, че е посещавал тунела, пише sanovnik.bg. По негови думи той е строен от траките, широк е 7 метра и входът му се намира до Асеновата крепост край Асеновград. Според Калинов мистериозният тунел започва от подножието на Родопите, минава под Стара планина и стига до крепостта Арчар до река Дунав. Легенди разказват, че около скалния феномен Белинташ има множество подземни коридори. Според преданията на тези места траките са криели своите съкровища. Една от легендите разказва, че Александър Македонски е скрил златна колесница в пещерите край Равен камък и Момин камък. Според една стара карта в подземията на Белинташ има 3 олтара и 6 входа към техните зали. Един от тунелите започва от „Червената стена“ над Бачково и се свързва директно с Бачковския манастир. Доцент Калинов смята, че недалеч от Белинташ са скрити съкровищата на Вълчан войвода и много други хайдути. Уловката, за да бъдат намерени, е че хората трябва да преодолеят смъртоносните капани, които дебнат на всеки вход. Подозира се, че пловдивските тепета също се свързват с таен тунел със село Марково. Преданията разказват, че в този тунел са скрити съкровищата от персийския поход на Александър Македонски. Гръцки източници смятат, че на това място е погребан чичото на Македонски. Пловдивският доцент е открил, че под Младежкия хълм в град Пловдив има 7 прохода, които водят към гробницата на тракийски цар. Според Калинов седемте входа символизират седемте чакри на човешкото тяло. През това тепе преминава минерална вода, която идва от Родопите и влиза в царския дворец на Бунарджика. В този дворец е имало големи бани, а старите пловдивчани разказват, че около двореца е имало минерален извор, който е пресъхнал през 1928 г. Смята се, че дворецът на Бунарджика е построен от древните траки, но е модернизиран от Филип Македонски. Доцент Калинов вярва, че Трихълмието на Пловдив крие много тайни и несметни съкровища. Хроники от 1925 г. разказват, че френска експедиция е влязла в мистериозен тунел под Стария град и повече не се е появила.


Всеки, който го използва не по предназначение, ще бъде сполетян от проклятие

Вълчан войвода е едно от най-легендарните имена в нашата история. Личността му е обект на множество вярвания и предания, бродещи из българските земи, а съдбата му е обвита в мистерия. Въпреки липсата на достоверни източници за живота на бележития войвода, едно е сигурно – благодарение на защитата и помощта, които е оказвал на мирното население, героят бързо изградил образа на безстрашен, непреклонен и неумолим народен закрилник.

За него се носят легенди, че е успял да събере тонове злато благодарение на острия си ум, като е обрал безчет хазни. Златотърсачите са търсили имането къде ли не – в Родопите, в Стара планина, в Странджа и Сакар. Сред най-популярните вярвания за съкровището на Вълчан войвода е това, че то е заровено в близост до асеновградското село Косово. Възрастните хора дори твърдят, че в тефтерчето на отец Марин – сподвижникът на Вълчан войвода, е описано подробно как и къде точно е заровено имането. Богатство било скрито в пещерата Общата Маара, намираща се над село Черни Осъм. Свещеникът дори разкрива, че съществува и овнешка кожа, на която е начертана карта, показваща пътя до имането.

Въпросната карта пък е блян на иманярите от векове. Смята се, че е подписана от самия Вълчан войвода и отец Марин. На нея са начертани и точните указания на маршрута – тръгва се от Троянския манастир право нагоре, върви се срещу течението на река Черно Осъм и след около четири часа ходене се стига до Чаушов дол.

Точно над него, по залез слънце, високо на скалата е имало издялан четвъртит камък, за който са били нужни 250 души, за да го качат чак до там. Точно под него, на полянката, е имало засаден нарочно люляк, под който е била направена пътека. Тази пътека отвеждала до тайна пещера, използвана още от латините, когато нахлули по тези земи. Там било зазидано имането с дувар и камъни, а пътеката била пресечена, за да не може никой да открие богатството.

Естествено, тази легенда през годините е отвела хиляди търсачи на богатство до указаното място. Нито един от тях обаче не успял да открие така бленуваното съкровище. Самата карта е само легенда, затова иманярите продължават да я търсят със същата упоритост, с която търсят и имането.

Легендите пък разказват, че златото на войводата се пази от три вещици, които го държат скрито от хорските очи. А над него тежи проклятие, което дебне всеки, който се осмели да го потърси.

Говори се, че през 20-те години на XX век експедиция от Франция навлязла в тунелите, водещи към богатството и никога повече не се появила. Около половин век по-късно, през 70-те години, родното БКП изпратило хора да ровят за златото на Вълчан войвода. Те започнали да дирят с металотърсач и да разпитват местните. Стигнали и до местния бай Яне, който им разказал, че като дете се запознал със съратник на страшния хайдутин. Той му разкрил къде точно е съкровището. На следващата сутрин, като отишъл при тях, намерил само огромен трап. От хората нямало и следа.

Нишаните

Естествено, както с всяко заровено съкровище, до имането на Вълчан войвода водят нишани, които той, заедно с жена си Фатме и поп Мартин, направили из цялата планина. За да им бъдат ориентир за местоположението на пещерите, в които скрили златото и скъпоценностите си. Един от тях е скрит в улея в дроздовата дупка. Другият, „баш нишанът“, както го нарича поп Мартин, е върху кожа, скрит под земята.

Точно както съкровището обаче, както и нишаните все още не са открити от никого, въпреки множеството опити това да се случи. Според по-възрастните, народът ни все още не е узрял, за да открие огромното богатство и заветът на войводата.

Мечтата за Освобождение

Смята се, че навръх Петровден най-личните войводи се събрали на Чемерикова поляна, където съединили четите си и взели решение да натрупат богатства, с помощта на които да освободят България от Османското иго. Именно Вълчан бил избран за главен предводител, а негова дясна ръка станал начетеният поп Мартин. В продължение на седем години двамата предвождали четата, с която унищожавали всички римски знаци по пътя си и ги сменяли с хайдушки. Помагали им петима италиански професори, седем каменоделци и двайсет турски учени.

Когато поставили всички нишани, те избили свидетелите, за да не издадат тайната, след което още десет години пренасяли богатствата, които скрили в различни пещери из Балкана. След това проводили пратеници до руския цар, за да измолят войска, като обещали лично да платят – по един фес с жълтици за войниците и по два за командирите им.

Ако се вярва на легендата, руският цар изпратил пратеници в България, на които хайдутите показали богатствата си, за да ги убедят, че могат да платят. По същото време обаче избухнала Руско-Турската освободителна война и нещата се провалили. Четата се разтурила, най-вероятно след предателство, а поп Мартин, останал до последно верен на Вълчан, се погрижил никой да не остане жив, за да умре и тайната на богатството с тях

Има ли проклятие?

Мистерията около съкровището на Вълчан войвода неминуемо е довела до легенди, в които се говори, че имането е пазено от магия. Това се дължи на факта, че въпреки многото опити, богатството до ден днешен не е открито. Най-популярната история разказва, че хайдутинът нарекъл златото за определени цели. И всеки, който го открие, но го използва за друго, не по предназначение, ще бъде сполетян от проклятие. Граничещи с приказното са историите, че три вещици пазят имането.

Разбира се, прагматиците са убедени, че в цялата легенда няма нищо магическо, а невъзможността за откриването на златото си има съвсем логично обяснение. А то е, че всъщност имането вече е било открито. Това най-вероятно се е случило през 70-те и 80-те години на миналия век, когато управляващите постоянно организираха експедиции за откриването на разни съкровища и това на Вълчан е едно то тях. Бивши служители на ДС разказвали, че съкровище наистина е имало, но то вече е било изтъргувано с цел покриване на национални дългове.