Самородните късове злато откъде идват те


Любопитно

Ако има нещо, което особено силно вълнува ума на златотърсача, което разиграва във въображението му картини за огромни богатства и лукс, това е мечтата по големите самородни късове злато.

От Австралия до Аляска, от джунглите на Бразилия до залежите на Папуа-Нова Гвинея, и просто по всички краища на света, няма по-добро средство за изявяване на най-приятните и най-отвратителните човешки черти, отколкото златото.
Както някой беше отбелязал някъде, човек може да изпусне сто доларова банкнота и къс злато само за 10 долара, но за златото той ще се наведе с такава енергия и страст, сякаш парите никога не са съществували, а къса злато представлява огромна ценност.

Не е много трудно да си представим защо самородните късове злато са толкова желани за тези които ги търсят, ако вземем в предвид размерите на някои екземпляри: знаменитият “Желания непознат”с тегло 71,1 кг.; големия самороден къс злато «Плочата на Холтерман» с общо тегло 235,5 кг заедно с кварца и злато“само” 83,2 кг.; “Желания” тежащ 68,4 кг.; също така "Blanche Barkly" 54,3 кг; “Ръката на съдбата” тежащ 27,2 кг. И да не забравим да споменем за наскоро открития в Бразилия “Голиат” с тегло 50,5 кг., а също така и за най-голeмия самороден къс злато открит съвсем неотдавна в Монголия, чието тегло не се съобщава засега.

В началото на ерата на добива на злато в щата Виктория в Австралия (19-ти век), съществувало силното убеждение, че самородния къс злато, който китайски търсач намерил, може да се конкурира с “Желания непознат”. Дълго време се е твърдяло, че това "чудовище" било купено от голяма група хора, живеещи от другата страна на планетата. Впоследствие обаче, теглото на този къс самородно злато било оценено само на малко над 31 кг.

Беше напълно потвърдено, че теглото на една от няколкото скорошни австралийски находки в района на билото на Пиринеите (планина във щата Виктория), е равно на 31 кг. Други две, намерени в района на град Maryborough, щат Виктория, тежат 28 кг. и 13 кг. съответно. Самородният къс злато от Яндоита (Yandoita) е с тегло 56,1 кг.
Въпреки факта, че австралийската земя е изключително богата на самородно злато, много забележителни находки са били намерени и в други части на света.

Големи късове самородно злато са били открити в Южна Африка (ЮАР), Русия, Бразилия, Нова Гвинея, САЩ. И въпреки, че те не са толкова големи, в сравнение с австралийските екземпляри, тяхната способност да възпламеняват въображението не е никак по-малко. Дори на Соломоновите острови, местните хора редовно намират 300-грамови късове самородно злато. Също така, впрочем и в Нова Гвинея, където нови находища се откриват непрекъснато, а за да повярвате в какви количества се намират късовете самородно злато, трябва да видите това сами и на място. Обаче, смелите златотърсачи трябва да знаят и за беззаконията, които понякога се вършат в слабо развитите страни.

Смята се, че самородните късове злато "растат" в земята: ерозирало парче злато от рудните жили (например, с размер от 100 грама) "привлича" малки частици от същия метал от почвата и от богатите на минерални вещества разтвори на подземните води.След това тези частици по някакъв начин се присъединяват една към друга, образувайки постепенно самородните късове злато с размерите, които виждаме днес.

Произходът на тази теория вероятно се дължи на миньорите от миналото: по време на търсенето и проучването на рудните жили, разположени в съседство с богати разсипи на злато (на които често намирали самородните късове злато), миньорите никога не се натъквали на големи екземпляри от тях в жилите. Това ги накарало да вярват, че златото във форма на късове произлиза не от рудните жили, а "израства" на естествените находища в резултат на някаква форма на химическа реакция.
Днес знаем, че златото действително може да “расте”, затова е разбираемо как старите златокопачи са могли да стигнат до това заключение. Има много зарегистрирани находки на злато в кристална форма "израстнало" в някои карбонатни образувания.
Много екземпляри са били намерени в дълбоките златни залежи близо до град Балларат (Ballarat). Дори ведъж в лабораторни условия злато е било “нараствано” с използване в качеството на катализатор процес на кристализация на ядро, основано на въглерод.

Като доказателство на теорията за "растежа" се разглеждат такива места като Nuggety Gully в Данолли (Dunolly) или Блекууд (Blackwood) – в рудните жили на тези златни залежи, златото се намирало само под формата на малки частички. В същото време на повърхността били намерени множество самородни късове, някои от които били с тегло от 3 кг. и нагоре.
Също така рудната жила “Black Dog”в Молиагул (Moliagul) Австралия, недалеко от която е бил намерен знаменития “Желания непознат” не дала нищо повече, което поне малко от малко да напомня за това “чудовище”.
Други доказателства на теорията за "растежа" бил факта, че самородни късове злато, намерени на разсипите, били с малко по-висока проба, отколкото образците от съседните рудни жили. Например, златото на късовете, от разсипите имало проба 97%, а при късовете от рудните жили, пробата била по-ниска. Единственото обяснение на този факт било, че самородните късове трябвало да “израстват”.

Други, по – правдоподобни теории предполагат, че златото в рудата се е образувало първоначално във вид на V-образни формации. Това означава, че когато металът първоначално се е сформирал, най-богатите части на жилите са се намирали на повърхността, или много близко до нея. По късно няколко стотици метра, или няколко километра от повърхността е ерозирала и е била напълно разрушена от времето. Така около две трети от горната част на V-образната формация е разрушена много отдавна и сега ние наблюдаваме само това, което днес е останало. А разрушения материал, свличайки се по склоновете е образувал делувиални (свлачишни) златоносни сипеи в подножията им. Валежите през вековете образували реки, които прорязвали тези склонове и с буйните си води сформирали алувиални (отложени, наностни) скални наноси по долната част на речната мрежа, богати на злато и на други минерали.


Големите самородните късове злато могат да се формират не само в многочислените рудни жили, размерите на късовете в които не съответстват на разсипите, но и в по-малки странични прожилки – “крила”, прилежащи странично на главното рудно тяло. Тези странични прожилки действали като своеобразни филтри, захващайки и пропускайки през себе си обогатените със злато горещи разтвори, проникващи през рудно тяло. Изтичайки през “крилата”, разтворите отлагали в тях големите самородни късове.
По-голямата част от големите самородните късове са се образували не в големите жили, а в малки богати прожилки, много близко до повърхността. Тези прожилки също са част от V-образната теория за произхода им, в съответствие с която разкриващите се днес на повърхността златоносно орудени пласта са остатък от голям, богат златоносен източник в далечното минало. Преди да започне разрушителното действие на ерозията, V-образните жили съдържали високо пробно злато в своите горни части и по-ниско пробно в долните си части.

Говори се, че на много рудни жили действа следният принцип: колкото по-дълбоко копаеш, толкова повече се увеличава минерализацията. Поради тази причина добиването на златото става все по-сложно и едва ли си струва усилията. Още повече, че най-високопробното злато било в горните части на жилите. В подкрепа на на V-теория също си струва да се отбележи, че още в самото началото на историята по извличането на златото, в съседство с удивително богати златни залежи били намерени дузина рудни жили, но те или спирали на дълбочина само от няколко метра, или ставали толкова бедни, че успешната работа по тяхната разработка не можело да се гарантира. Намерените жили били само остатъка от някогашни богати рудни системи, вече унищожени от ерозията.

Ето няколко факта: от десетте намерени най-големи самородни късове злато в състава на 6 от тях влизал кварц. В уникалния “Желания непознат” се съдържал 27.2 кг кварц, който бил отстранен заедно с някои други примеси и сегашното му тегло от 71,1 кг е само на златото в него. В големия самороден къс злато «Плоча на Холтерман», открита през 1872 година в Австралия, и тежащ 235,5 кг с кварца, златото е “само” 83,2 кг.

Откриването на големи количества самородни късове, които имат ясни следи от ерозия, ни навежда на мисълта, че вместо да “нарастват” (както се предполага в "старата" теория), има обратен процес. Дребното, практически кристално злато, което понякога съпътства късовете в околната кал и седименти, е най-вероятно еродирало от тях.

Най-голямият самороден къс злато, Zaamar, Монголия. Теглото не се съобщава.

Защо Австралия е лидер по броя на самородните късове злато (страната дължи това звание заради находките, преди всичко, в щата Виктория)?
Практически същия въпрос може да бъде зададен и за залежите на въглища в Куинсланд, желязната руда и диамантите в Кимбърли, както и нефта в Близкия изток! Отговорът на този въпрос, поне засега, не ни е известен, тъй като всичките признаци, от които можем да разберем този отговор отдавна са разрушени от времето.